Но какво всъщност е умният град?
Най-простичката дефиниция, която съм приел и за съвсем точна и ясна, е, че умният град е градът, който "знае" какво се случва в него във всеки момент и е готов да се променя спрямо това.
Когато на кръстовището на България и Гоце Делчев например се съберат твърде много чакащи в посока центъра автомобили, светофарната уредба би могла да се съобрази с това и да пропусне усиления трафик. Когато контейнерите за отпадъци не са пълни и наполовина, боклукчийските камиони могат просто да пропуснат излишното разкарване до тях. Когато по улицата няма пешеходци, уличното осветление може да саморегулира силата си и да пести енергия. Когато около адреса, към който сме се запътили, няма свободни паркоместа, ще имаме информация за това предварително и ще получим насоки към най-близкото възможно.
Това са само няколко примера за ползите от поумняването на един град. На много места по света промяната вече се случва и жителите на градове като Стокхолм, Виена, Барселона, Сан Франциско, Сеул и много други живеят осезаемо по-различно и по-добре от преди.
Темата за умния град беше застъпена сериозно на MWC 2018 в Барселона, а за постоянно свързаните самоуправляващи се коли, също част от smart city, се говореше почти на всеки щанд и на Автосалона в Женева в началото на март. И няма как иначе, след като транспортът е един от важните проблеми за решаване на съвременните градове, така че умното му бъдеще логично е ключова част от умния град.
Основната посока тук е ползването на споделен транспорт - както автомобили, така и велосипеди, които просто наемаш за нужната дистанция и освобождаваш за следващ потребител. Колите, разбира се, са електромобили, а в близко бъдеще ще бъдат и самоуправляващи се, както демонстрираха например Renault със своята концепция за високотехнологична сай-фай изглеждаща маршрутка на бъдещето EZ-GO. Въпросната ще се движи по определен маршрут, а придвижващите се из града хора ще могат просто да се качват и слизат на всяка точка по него.
В Барселона пък срещнах хората от LimeBike, които са млада американска компания, но започват да превземат улиците на различни градове с евтината си услуга за ползване на велосипеди под наем. Плюсът на LimeBike в Сиатъл например е, че не изискват колелата да се оставят на конкретни "стоянки" и могат да бъдат освобождавани на всяко удобно за потребителя място. Отключването става чрез смартфон приложение, а цената за 30 минути е $1 или наполовина по-ниска за студенти.
Smart city обаче не означава само интелигентна еволюирала версия на градския транспорт, осветлението и т.н. и оборудването на всичко това със сензори. Потокът данни от тях и обработката му е в основата на умния град.
Затова например данни за маршрутите, по които се ползват велосипедите под наем, биха могли да подобрят организацията на града. Управниците на населеното място ще знаят кои са улиците или районите, в които велотрафикът е най-усилен и биха могли да планират изграждането на велоалеи по тях. Или поставянето на повече колела за наемане в квартала, ако жителите му са изявени фенове на този тип транспорт.
Това е то! В този пост исках накратко да ви споделя за идеята, която започваме да развиваме в следващите седмици и месеци, и само да загатна за част от нещата, които предстоят. Ще се постарая да намирам най-интересните и най-полезните примери от превръщането на българските градове в умни, защото у нас реално вече се случват такива проекти и то не само в София.
