Преди всичко обаче - едно видео представяне за отскок...
Изработка и дизайн
Винаги съм харесвал изработката на смартфоните на HTC, защото това е компанията, която не си позволява да пробутва евтина пластмаса във високия клас. Дори да е имало такива елементи, винаги са били придружени от метални части с приятно гумирано покритие. При HTC One X корпусът е по-различен - цяло парче поликарбонат. Да, нещо като пластмаса, но далеч по-качествено усещане от Samsung Galaxy S II и дори Galaxy Nexus.
Всъщност въпросният материал е познат от Nokia N9 и Lumia 800.
Гърбът на One X е матиран, докато страните на корпуса, въпреки че е едно цяло парче, са полирани. Блясъкът е излишен и бих предпочел изцяло матов корпус от поликарбонат, но приемам решението на дизайнерите – не изглежда толкова зле.
Останалата част на телефона е заета от 4.7-инчовия дисплей с Gorilla Glass покритие, което е леко изкривено от двете страни, създавайки 3D ефект. Тънката рамка около дисплея също е добро решение и му позволява да направи още по-силно впечатление, грейвайки от почти цялата предна част на телефона.
Леко извитият корпус на HTC One X напомня Galaxy Nexus и това е най-хубавата част, която смартфонът е заел от модела на Samsung и Google.
И докато за мен и другите привърженици на идеята, че 4.7 инча са отлично решение за браузване, игри и цялостна работа с телефона, HTC One X е точно попадение, други може да имат проблеми с размерите. Истината е, че апаратът не е за всяка ръка и може да ви се стори неудобен и дори непосилен за нормално ползване, ако имате по-малки пръсти и ръце.
Иначе One X ме изненада със скромното си тегло – 130 грама срещу цели 148 при по-малкия му предшественик Sensation.
Не мога да кажа категорично, че изненадата е приятна, тъй като и друг път съм споменавал, че по-тежките телефони създават по-сериозно усещане за солидна машина в ръката. Все пак One X е и доста по-втален от предшественика си (8.9 мм профил), така че бих казал, че има баланс между габаритите и теглото.
Дисплеят е сред най-добрите
Дисплеят на HTC One X наистина не може да поеме много критика, защото няма повод за такава. Второто поколение на Super LCD предлага отлично предаване на цветовете, контрастна картина и голям ъгъл на видимост. Цветовете наистина са живи и реалистични за разлика от AMOLED панелите, където са изкуствено подсилени, но при One X черното не е истински черно както е при Lumia 800 например.
Въпреки това като цяло дисплеят на смартфона е сред най-добрите на пазара, а HD резолюцията не позволява да различите отделните пиксели и дава изключителна детайлност.
Добре дошли, влезте в акаунтите си!
Още с включването One X ще ви предложи да въведете името и паролата си за различни услуги - Google, Facebook, Twitter, Dropbox, SkyDrive, Flickr и т.н. Това ще ви помогне да свършите неприятната работа наведнъж, а телефонът нататък ще действа без вашата намеса, синхронизирайки акаунти и логвайки ви в сайтове.
От 4.7-инчовия дисплей ще ви посрещне новия интерфейс Sense 4.0, който има някои промени спрямо предишната версия, а и е немалко различен от чистия Android 4.0 Ice Cream Sandwich, под който върви телефонът. Присъства добре познатото отключвване на устройството с придвижване на пръстена нагоре, прогнозата за времето също е налице. Допълнителните неща са възможността да създавате папки на хоумскрийна, които между другото изглеждат малко по-кофти от чистия Android 4.0, тъй като има излишно празно място над иконките в тях, но аз така или иначе не ги ползвам.
Независимо, че екранът е по-голям от този на HTC Sensation, а и с по-висока резолюция, One X може да побере същия брой иконки на началния си екран, но разполагате с цели 7 хоумскрийна, така че папките за мен са по-скоро излишно затрудняване на пътя към някоя функция или приложение.
Интересна новост е наличието на иконка за бърз достъп до Google Play в менюто. Тя се намира над всички иконки и винаги стои там, заедно с опцията за търсене. Нещо, което присъства и в по-старите версии на Sense обаче го има и тук – т.нар. табове под менюто. All, Frequent и Downloads са трите критерии, по които можете да разделите приложенията в телефона си, но откакто имам HTC никога не ми се е случвало да ползвам екстрата. Хубавото е, че можете да махнете тази излишна лента от екрана, а лошото е, че въпреки това на нейно място не се добавя нов ред приложения например, а просто стои празно.
Интеграция на приложенията
Facebook, Twitter, SoundHound, Dropbox са някои от предварително инсталираните приложения в HTC One X. Разбира се, идеята на това е не само да ви спестят време за свалянето им от Play Store, но и да бъдат интегрирани по-дълбоко в системата. Така веднага щом направите снимка, имате възможност да я разгледате и от РС-то, стига да сте позволили автоматичния ъплоуд или да я качите в облака ръчно.
Директното публикуване на кадрите във Facebook и Flickr също е сред опциите и въпреки че според мен не е уместно при ежедневно ползване на камерата, при екскурзии и пътувания може да се окаже полезно.
Що се отнася до SoundHound, приложението, което подобно на Shazam намира изпълнителя и името на непозната песен – то също е впило корени в HTC One X. Докато слушате някое парче в плейъра например можете да намерите текста към него или клипа му в YouTube, което става с натискане на бутона “Get info” под логото на SoundHound.
В групата на приложенията трябва да отбележа наличието на Polaris Office – пълната му версия. Най-после възможност не само за преглед, но и редакция и създаване на офис документи. Скоро не бях попадал на такъв телефон, като изключим Nokia Lumia 800 и нейния MS Office. Налице е и четец на PDF файлове, така че 10 точки за One X!
beats audio и силата на звука
Смартфонът HTC One X може да вземете с безплатни слушалки на beats (модела urbeats), но такива ще получат само първите 500, които го купят от М-Тел. Всеки собственик на апарата обаче може да разчита на технологията beats audio, която софтуерно подобрява звука в One X.
Въпросната можете да активирате докато слушате музика или гледате видео със слушалки, а също и ако сте свързали смартфона към домашната уредба. Ако слушате през говорителя, beats audio не е активна. Като цяло технологията променя осезаемо звученето и е добър маркетингов похват за промотирането на модела, но истината е, че не е нещо, без което не можете да живеете. Освен това One X има и еквалайзер, както и допълнителен подобрител на аудиото.
Звукът през говорителя всъщност не е особено силен, нито пък е най-качественото нещо, което ще чуете. Въпреки това мелодиите на звънене са доста силни и не ми се случи да имам пропуснати повиквания, защото не съм го чул. Пък и One X усеща кога е в джоба или чантата ви и звъни по-силно, докато не го извадите.
Браузърът е отличен
Браузърът има нови неща спрямо HTC Sensation. Специалният режим за четене на текст в сайтовете например ме изненада приятно – отваряте статия от блога и избирайки иконката Read в горния ляв ъгъл пред очите ви остава единствено текстът и снимките в нея, без никакви странични картинки, менюта и други части от страницата.
Работата с табове в браузъра също е опростена. В долния край на екрана излизат няколко опции, една от които Tabs. От нея можете да затворите някои прозорци или да отворите нов, без да излизате от сайта, в който сте. Запазването на адрес като букмарк и изпращането му на хоумскрийна също е въпрос на 2-3 докосвания по дисплея.
Като цяло браузърът работи отлично, мултитъч действа мигновено, текстът автоматично се напасва към екрана спрямо зуума и под чертата нямам никакви забележки към тази част. Всъщност One X е един от най-добрите варианти за сърфиране в мрежата сред смартфоните.
NVIDIA Tegra 3 и останалите „уау“ ефекти
Четири-, че дори петядрен процесор с чипсета NVIDIA Tegra 3, 1 GB системна памет и 12-ядрен графичен чип NVIDIA GeForce – всичко това не е от листа със спецификациите на стария ми лаптоп, а е събрано в тънкото 8.9 мм тяло на HTC One X. Впечатляващо е, особено като се замислим, че можем да го носим в джоба на дънките си.
От вградената 32 GB памет налични са около 26 GB и въпреки че няма microSD слот, разполагате с още 25 GB в облака от Dropbox за 2 години.
Толкова много мощ лесно предизвиква ефекта уау у потребителите и ни кара да искаме да усетим предимствата ѝ, разцъквайки игри и приложения. Освен различни геймърски заглавия с яки ефекти, които могат да бъдат видени само при устройства с платформата NVIDIA, завидният хардуер едва ли ще бъде затормозен на пълни обороти в ежедневната работа. „За какво му е на телефон четириядрен процесор?“ е въпрос, който все по-често ми задават и макар отговорът ми да не е задоволителен за всеки – това са днешните технологии, това е върхът при тях и това им е работата – да се развиват напред и да ни изумяват всеки ден с нещо ново и немислимо предишния.
Друг е въпросът, че устройствата с Android OS са тези, които най-често се перчат с такъв мощен хардуер, но изглежда платформата на Google става все по-„жадна“, а и HTC имат да „изхранват“ и напудрения си потребителски интерфейс Sense 4.0, който „гълта“ повече ресурси от чистата версия на Android.
Въпреки хардуера, засечки не са изключени
Може би няма техника или в частност смартфон, който винаги да е в бойна готовност и да не знае що е то забавяне или засечка. Дори под капака да тиктака четириядрен процесор на 1.5 GHz, подобни моменти не са изключени. Имайте го предвид и с HTC One X.
Да, HTC One X е супергерой, но и те си имат някои дребни проблеми в личния живот, нали?
На няколко пъти ми се случи странното нещо да изляза от приложение с бутона Home и да видя надписа „Loading…“ за няколко секунди, докато зареди началния екран. Казвам странно, защото дори при HTC Sensation не съм имал подобна ситуация. А и какво всъщност се зарежда на хоумскрийн, на който има часовник с прогнозата за времето и 8 иконки? Когато свързах телефона със стерео уредбата чрез аудиокабел и пуснах видео, звукът течеше идеално, но картината леко се забави.
Не пиша всичко това, за да разкритикувам HTC One X или да ви кажа, че телефонът има някакви сериозни недостатъци. Не, апаратът е изключително пъргав и се справя бързо с всяка задача, но трябва да знаете, че Tegra 3 не е магическата пръчка, която е направила Android съвършен.
NFC и начини на връзка
Новият флагман на HTC, разбира се, предлага всички възможни начини за връзка с мрежата и други устройства. Освен високоскоростен мобилен интернет с HSPA поддръжка (до 21 Mbps при сваляне и до 5.76 Mbps при качване), One X е усвоил най-новия Wi-Fi стандарт 802.11n, а също така предлага Wi-Fi Direct, DLNA и възможността да го превърнете в хотспот.
Wi-Fi Direct позволява да свързвате HTC One X с други поддържащи технологията устройства (смартфони, камери, принтери и т.н.), без нужда от интернет.
Друга добра новина тук е наличието на NFC чип. Освен обичайните предимства на тази технология, One X идва и с поддръжка на Android Beam, позната от Ice Cream Sandwich. С нейна помощ можете да споделяте с други Android устройства линкове, видео в YouTube и какво ли още не само с докосване. Разбира се, отсрещната машинка също трябва да поддържа Android Beam.
HTC One X има microUSB порт, който всъщност служи и за HDMI изход, но за целта изисква допълнителен кабел, който не влиза в комплекта.
Накрая ще отбележа и наличието на Bluetooth 4.0, който поддържа aptX – аудио компресия, запазваща качеството на музиката при стриймването ѝ към други устройства. Т.е. ако слушате МР3-ки на безжичните си слушалки, качеството ще остане на същото ниво.
Колко издържа голямата батерия?
HTC Sensation има две слаби страни – спонтанните рестартирания и немощната батерия. При HTC One X производителят е вложил усилия да подобри втората и е снабдил смартфона с по-мощна батерия – 1800 mAh. HTC не дава официална информация колко време държи въпросната, но затова идва настоящото ревю, нали така?
Бих казал, че съм доволен като цяло. Животът на батерията в HTC One X не е впечатляващ, но не съм и очаквал да получа такъв при наличието на зверски процесор и огромен екран. Затова през дните, в които машинката е в мен, стисках палци да покрие поне минимума от един работен ден. Е, покри го. Знаете, че винаги ползвам телефоните с личната си SIM (в случая microSIM) карта и всички актуализации са включени, връзката с мрежата е непрестанна. Яркостта на екрана също беше на максимум, тъй като правих фотосесия на One X и трябваше да ви го представя в пълния му блясък.
Т.е. с едно зареждане на батерията, умерено човъркане в социалните мрежи и различни сайтове + непрестанна синхронизация на имейла, прогнозата за времето и останалите екстри, HTC One X може да издържи цял ден и да се наложи да го вържете със зарядното едва когато се приберете. Струва ми се прилично, защото ако намалите яркостта на екрана и прогнозата се актуализира през 6 часа например, животът може да се удължи.
Ако обаче имате 2 часа време за губене например в университета и сте от хората, които не дават мира на телефона си в такъв момент, One X може да си отиде преди края на следващата лекция.
HTC One X в няколко реда
One X е новото начало за HTC, с което компанията започва сякаш отначало след трудния период напоследък. One X е правилният отговор на iPhone и Samsung Galaxy, с който тайванците могат и трябва да обърнат играта, защото смартфонът е изключителен по почти всеки показател.
HTC One X е за вас, ако сте хардкор смартфон потребител, който иска огромен екран, висока резолюция, страхотна картина, бърза и качествена камера и отличен дизайн с качествена изработка. Това е точният модел за хората, които искат да знаят, че в джоба си носят най-доброто от света на мобилните технологии към 2012 г.
One X не е подходящ за хората с по-малки ръце и за търсещите телефон с надежден живот на батерията. Ако понятията HD и Tegra 3 не ви говорят нищо, а Dr. Dre ви е напълно непознато лице, не инвестирайте в тази скъпа играчка и се ориентирайте към смартфон от по-нисък клас. Серията HTC One предлага още два модела, единият от които сравнително достъпен.
Цената на HTC One X без договор е около 1200 лв., а с обвързване може да се намери на цени от 500 лв. нагоре, но със солен договор.
Очаквайте отделен пост за камерата на HTC One X + снимки и видео с нея!
Цялата галерия с 42 снимки на модела вижте във Facebook групата на блога
