Защо ви разказвам всичко това? Защото традиционно използвам подобни пътувания из България и навън, за да тествам камерата на някой от смартфоните, които имам подръка. Този път у мен беше Huawei P9, но за разлика от разходката ми с него в Берлин, тук няма да видите черно-бели снимки и ще ви представя Пловдив в пълната цветова палитра, на която е способна двойната Leica камера на апарата.
Истината е, че избрах P9 за спътник в пътуването до Пловдив заради допълнителната му камера с монохромен сензор, която улавя до 300% повече светлина спрямо цветния сензор. Това е особено полезно при нощни снимки и имайки предвид плановете да се разхождаме из града основно вечерта, Р9 бързо се наложи като най-подходящия вариант.
Отначало си представях, че ще снимам красивите улички на стария Пловдив в черно и бяло. Виждах в съзнанието си нощен кадър на града от Небет тепе, сиянията на лампите върху изрисуваните къщи... Нищо такова. С пристигането в ранния следобед реших, че цветовете на този град в първите дни на есента заслужават да бъдат фокуса на фоторазходката ми и затова по-надолу ще преобладава цветната фотография.
Художниците и техните картини, цветята и културният афиш, от който на пук на очакванията липсваше всякаква антикултура (фики, мики, чалга), както и озарилите старинните сгради и улички цветни прожектори вечерта - отвсякъде в Пловдив ни посрещаха цветове и ми се стори твърде глупаво накрая да ви предложа снимки само с монохромната камера на P9.
Пък и идеята на системата от две камери е, че двете заедно постигат по-добър резултат. От цветната се взима информация за цветовете, а от черно-бялата - по-точни данни за контурните линии между отделните обекти и допълнителна детайлност благодарение на светлочувствителността.
За първи път ми се случи да попадна в Пловдив по време на подобно събитие и вместо едно кротко пътуване, получихме страхотно изживяване в "най-дългата културна #НОЩ в годината", както организаторите я определят. Равносметката за двете нощи (23-24 септември) е над 140 събития на 70 локации из целия град, над 40 000 посетители на Пловдив и най-необичайното място, на което съм празнувал рожден ден досега. Всъщност може би след миналогодишния 23-ти септември в Аахен, който посрещнах в компанията на 30 пеещи Happy Birthday непознати.
За финал - любимата ми снимка от онази вечер.
