Използвах Galaxy S20 Ultra на стандартния автоматичен режим и с включен оптимизатор на сцената, както вярвам, че най-често снимат и повечето от вас. Почти винаги разчитах на режима за обединяване на 9 пиксела в 1, което означава, че крайните кадри бяха 12 МР с пропорции 4 към 3. Пълната резолюция от 108 МР използвах рядко, само когато смятах в последствие да изрязвам части от снимките.
Тръгнахме на изток в посока Бургас, но шофирах без ясна цел - идеята беше да открием приятно място сред природата и по възможност малко по-добро време за разходка. По пътя спирахме на няколко пъти, защото попадахме на красиви гледки, включително любимите ми горски местности с високи дървета, в които винаги съм се впечатлявал от резултатите с широкоъгълните камери. При Galaxy S20 Ultra имах на разположение 12 МР камера с обхват от 120 градуса, която от една страна успява да улови повече от природната гледка пред мен, а от друга - създава драматична и още по-ефектна сцена с големите клони на дърветата.
Минахме през не една слънчогледови ниви, които са страхотно клише, но пък винаги толкова фотогенични, така че беше задължително да направя няколко снимки и тук. Попаднахме и на мемориален комплекс на Васил Левски, чието рождение отбелязахме само преди няколко дни.
Когато най-после слънцето изгря с пълна сила, вече се бяхме качили на по-високо и разкриващите се планински гледки бяха отлична възможност за тест на т.нар. Space Zoom на Galaxy S20 Ultra. Вече съм ви разказвал за модела и ви признах, че максималният 100-кратен зуум за мен не е толкова ценен, колкото възможността за 10- и в някои случаи 30-кратно приближение. При 100х зуум снимките са по-трудни без статив, защото образът трепери.
Освен далечни, снимах и много близки кадри, в които ми хареса как камерата се справяше с отделянето на обекта на преден план и размазването на фона.
На тръгване към София отново ни застигна дъждът, което обаче беше чудесна възможност за още няколко кадъра в по-различни условия на осветеност.
