Общо взето мнението ми за телефончето е както и за оригиналния HTC Desire – харесва ми. Харесва ми, но смятам, че ако вече имате първия модел, покупката на HTC Desire S не е оправдана, тъй като новостите не са чак толкова, че да си струва да хвърлите 700 лв. с договор или космическите 900 лв. без. Всъщност не знам кой е измислил таз цена, но е леко пресилена (в Германия е 400 евро).
Ако обаче отдавна планирате покупка на функционален смартфон с най-новия Android и супер пакет екстри – нещата изглеждат доста по-приемливи и инвестицията си заслужава. Ако аз бях в тази позиция обаче, щях да изчакам HTC Sensation и да видя какви ще са условията с договор, защото подобни телефони обикновено получават доста добро субсидиране на цената от операторите. А Sensation е съвсем друг клас устройство и предимставата му пред Desire S са доста, макар и с още някоя стотачка отгоре.
За да се върна на HTC Desire S, ще отбележа още, че батерията ми се струва твърде слаба – зареждам го всеки ден, въпреки че наистина е подложен на доста гърч. Всичко останало около телефона е в негов плюс, като доста се изкефих при превръщането му в хот-спот, разпределяйки 3G връзката към VAIO-то и таблета през WLAN.
Харесва ми и че цветът на тестовата бройка е син – щеше ми се и Nokia N8 и Е7 да се предлагат в синьо у нас.
Ако този пост ви е харесал, следващият може да пристигне директно на мейла ви! Просто се запишете!
