Пристигнахме и ни посрещна познатият прахообразен дъжд, който на моменти преминаваше ту в слънце, ту в истински валеж. Не ни спря, разбира се. Фокусът е избягал отзад, но кадърът ми е сред любимите въпреки това.
Черните таксита и червените двуетажни автобуси не са единственият начин за придвижване из забързания град.
Навигация. По стария начин.
Комуникацията - вчера и днес.
Комуникация в най-чист вид. Представям си някое от по-лиричните парчета на Макълмор за фон на тази гледка.
Една от многото улици в ремонт - затова минахме през парка.
Не можеш да сбъркаш мястото по тази снимка. Кадърът е на свечеряване.
Осветлението в бара беше слабо - идеален момент за тест на черно-белия сензор на P9. Барманът ни заговори, попита откъде сме. Споделихме му, че идваме от 30 градуса, а той тъжно си спомни, че преди няколко дни се е върнал от почивка в Маями. Разбирам го.
Ще ви спестя клишето с Big Ben и London Eye, но червените телефонни кабини са просто твърде много, за да ги игнорираш. Нощен кадър.
За финал - най-сполучливата ми снимка:
Цък за пълен размер на заглавния кадър - тук.
Като цяло не бих казал, че P9 ще смени DSLR-а ви, но подходът при камерите му те кара да експериментираш и да снимаш повече, да си представяш как ще изглежда заобикалящата те среда в черно и бяло. И се оказва, че всъщност изглежда страхотно. Много от кадрите не са толкова впечатляващи в цвят, колкото с монохромната камера на смартфона.
Това е кратък фототест на Huawei P9 и бърза разходка по маршрута в Лондон, а скоро очаквайте и сравнение на апарата с другите актуални камерафони. Там ще стане ясно доколко партньорството на китайците с Leica е успешно.
Ако имате предложения с кой друг камерафон да сравним P9 - оставете модела в коментарите.
