За да се изгради цялостна операторска мрежа, има няколко важни предпоставки, които трябва да са маркирани със зелена чавка, преди да се мисли за първите нови базови станции. Терминалните устройства (смартфони, модеми и т.н.), както и самото оборудване вече са готови, операторите имат своите партньори, които да им ги доставят и понеже тази част разчита на разумни бизнес отношения със световни компании - можем да сме спокойни, че всичко ще се развие благоприятно. От другата страна обаче е държавата, която разпределя необходимия за пускането на новата мрежова технология честотен спектър. Държавата още е тази, на която се пада отговорността да предвиди по-разумни регулации около процеса по изграждане и надграждане на базови станции. Т.е. местата, на които се поставят антените и останалото оборудване за функционирането на една мрежа, по възможност трябва да са леснодостъпни за наемателя (телекома) и той да може да добавя и променя инсталираното оборудване, без пред този процес да стои процедура по събиране, подаване и обратно получаване на документи с продължителност над 1 година.
По първия проблем мобилните оператори у нас са единодушни. Честотният ресурс, който въобще е свободен към момента, им се предлага на изключително завишени цени, които са до два пъти и половина по-високи спрямо средните суми за същите честотни ленти в страните от ЕС. И понеже това не е шоколад Milka, който в Германия има 2 лешника повече, а у нас 2 по-малко, а еднакъв ресурс навсякъде - разликите в цените са още по-набиващи се на очи.
Според Михаела Калайджиева, главен директор „Корпоративна политика" в Теленор, цените на спектъра трябва да отразяват българските пазарни условия и да съответстват на средноевропейските нива. Към момента те са непропорционално високи.
Еднократната такса за използване на спектър в 800 MHz е 2,5 пъти по-висока от средноевропейската, а годишната такса е двойно по-скъпа, коментираха на днешната пресконференция от Теленор
На мой въпрос как изобщо мобилен оператор в България решава да инвестира в 5G мрежа в ситуация, при която у нас цените на честотния ресурс са значително по-високи от средните в ЕС, цените на телеком оборудването са на съизмерими с тези за ЕС нива, а прихода от абонат - сред най-ниските, от Теленор отговориха, че всъщност изобщо няма да предприемат крачки в посока изграждане на мрежа от следващо поколение при днешните условия.
Лъч надежда в тази посока все пак има, защото операторите работят с КРС върху модел за "определяне на икономически обосновани такси за необходимия спектър". В случай че той бъде приложен, цените на честотите ще достигнат средноевропейските нива, а това ще ускори инвестициите в мобилната мрежа през 2020-2023, в това число и 5G, коментира Калайджиева.
Цените на честотния ресурс обаче не са единственото сериозно предизвикателство пред появата на 5G в България. От години проблемът е, че необходимият на мобилните оператори спектър изобщо не е свободен.
И на срещата с шефа на VIVACOM, и на тази с шефа на Теленор беше посочено, че страната ни е единствената държава в ЕС, която не е освободила напълно скептъра за 4G в 800 MHz.
Има надежда, че обхватът в 800 MHz ще бъде освободен до края на 2020 г., което означава, че през 2021 г. би могъл да бъде достъпен за мобилните оператори, коментира пред медиите в сряда Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на VIVACOM. Той припомни още, че част от обхвата в 1800 MHz все още е зает от две компании, които не го използват и чийто лиценз се чака да изтече през 2021 г.
Нещо повече - България се бави с освобождаването и разпределянето на спектър във всички честоти - ниски, средни и високи. Другият нискочестотен спектър - този в 700 MHz, e също частично блокиран, а той е ключов за изграждането на мобилна мрежа от пето поколение. Същото е валидно и за 3.6 GHz - свободният ресурс към момента не е достатъчен за нуждите на сектора и от необходимите 300 MHz за 5G тестове на трите оператора в момента все още са свободни само 280 MHz.
Последният казус все пак се очаква да намери разрешението си до края на лятото, като през третата четвърт на 2019-а, верноятно през юли, би трябвало и трите оператора да получат по 100 MHz честотна лента в обхвата на 3600 MHz, за да започнат тестове на 5G.
Тестовете ще са с продължителност 6 месеца и няма да са отворени за всички, но от Теленор днес обявиха, че ще дадат достъп на журналисти до тестовата им 5G мрежа, което звучи доста любопитно. Операторът сподели, че ще цели не само да провери как технологията работи в неговата мрежа, но и се надява да открие различни сценарии за приложението на 5G. Телекомите все още не са открили как да печелят пари от 5G, коментираха от компанията, заради което през тези 6 месеца предстоят куп експерименти в различни направления. Това вероятно ще включва и тестове на 5G извън столицата, макар че не беше уточнено какво може да се очаква в тази посока.
От Теленор дори не искаха да коментират кой оператор към какъв ресурс би имал интерес при изграждането на 5G, защото все още нещата са на фаза той изобщо да бъде освободен и предложен на адекватни за пазара цени.
Проблемите за телекомите по пътя им към 5G не свършват дотук. Ключово за изграждането на новата мрежа ще бъде промяна в разрешителния режим за технологично обновяване на базови станции в страната ни. Към момента процедурата изисква набор от документи, които са нужни и при изграждането на 8-етажен блок, коментираха от Теленор.
Получаването на разрешение за изграждане на една базова станция отнема 1.5 години и стотици документи, като процесът при надграждане на вече съществуваща е сходен. Имайки предвид, че при 5G се предполага създаването на хиляди нови сайтове, днешната ситуация у нас прави всякакви действия в тази посока безсмислени.
Беше цитиран и последният сравнителен анализ на GSM Асоциацията, в който се разглеждат строителните изисквания за мобилни мрежи в Европа. Според него България е сред малкото останали страни, в които е запазен сложният и бавен разрешителен режим за технологично обновяване на базови станции.
Търговете за разпределяне на честоти не бива да са средство за генериране на приходи, а инструмент за стимулиране на икономиката
Добрата новина е, че мобилните оператори у нас са на едно мнение по по-горните въпроси и работят заедно с Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията, с Комисията за регулиране на съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, за да се случат необходимите промени.
А въпросните промени, които ще доведат до изграждането на 5G мрежи в България, не просто ще поставят страната ни обратно на картата на европейския технологичен и телеком пазар, а ще отключат нови инвестиции, ще задвижат цялата икономика и ще повишат конкурентноспособността. Звучи толкова гръмко, но всъщност точно затова 5G е шумно обсъждана и развивана технология в целия свят и може би е време поне в тази сфера правителството да предприеме по-чевръсти мерки за превъзмогване на остарелите практики.
Колкото до казуса с Huawei, който вълнува всички ни - главните изпълнителни директори на VIVACOM и Теленор, както и главният изпълнителен директор на A1 Telekom Austria Group, Томас Арнолднер, с когото разговарях наскоро в официално интервю, се обявиха за разграничаване на политическия конфликт между САЩ и Китай и технологичния сектор. Мерките на Тръмп не срещнаха разбиране при нито един от родните телекоми, като оборудването на Huawei влиза в 5G плановете на VIVACOM и Теленор, докато А1 най-вероятно ще залага на своя дългогодишен партньор на ниво група - Nokia.
