Ревю на iPod nano

Перфектната сглобка

Добре де, перфектни неща рядко съществуват, ако изобщо, но това ме кара да напиша този мъник държейки го в ръка. Метален корпус, стабилни бутони и приятно усещане при работа – нещо като Nokia N8, но при музикалните плейъри. Теглото му е около 20 грама, профилът около 8 мм и е най-добре да го защипвате някъде по дрехите си за по-сигурно, за да не се изгуби.

Шум в ушите

Да, освен да си качвате тракове, можете да слушате музика и през радиото на iPod nano. Кофти впечатление ми направи, че качеството се влияе твърде много от движението и при ходене със слушалки в ушите, нищо чудно да усетите шум. Не, нямате нужда от направление за преглед, проблемът не е у вас.

Звукът ще ви отвее

Не знаех, че айподите вадят подобен мощен и все пак качествен звук. Не знаех и че толкова малко нещо е способно на сила, която да смути бабите в автобуса. Готино е, че има и еквалайзер, който действително променя звука по начина, по който искате и песента го изисква.

nano, ама с тъчскрийн!

Само на Apple може да им хрумне да отрежат колелцето за управление на траковете от предишния модел и да сложат на негово място сензорен екран. И ако мислехте, че има смартфони с твърде дребни екрани, този симпатяга разполага с едва 1.54“ тъчскрийн! Резолюцията е 240х240 и осигурява прилична картина, а най-големият кеф е, че може с два пръста да завъртиш картината накъдето си поискаш, така че да ти е удобно, където и да си защипал nano-то.

Цената е резачка

330 лв. в България, а и цяла Европа – не, не е оферта. Затова пък отвъд океана – в САЩ и Канада, iPod nano струва едва доста по-скромните $159 за 8GB вариант ($149 в САЩ), какъвто е моят. Е, ако имате добри приятели като мен, които скоро ще се връщат от там… iPod nano се предлага и във версия с 16GB памет, по древна епълска традиция няма слот за карти, но пък може да си го изберете в любимия цвят – аз си взех син.