nixanbal - блог за телекомуникации и нови технологии; новини, ревюта и видео на български

Работата с огромен извит телефон

Извивката прави работата с огромния екран една идея по-лесна

LG G Flex е огромен апарат. Не колкото гиганта Xperia Z Ultra, но все пак става въпрос за високо 16 см устройство с тегло 177 грама, което трудно ще пасне в по-малка ръка. Тук обаче идва първото полезно приложение на извития дисплей – именно заради дъговидната форма на екрана LG G Flex е по-удобен за ползване само с палеца на ръката, в която го държите, отколкото са други смартфони с неговите размери.

Без самият аз да имам особено големи ръце, се справям лесно с навигацията из менютата и дори мога да достигна най-горния край на екрана, за да сваля лентата с известия. Да, пак има известно неудобство, но извивката на G Flex позволява една идея по-удобна работа с него, която би била невъзможна само с палец при който и да е стандартен дисплей с диагонал 6 инча. 

Акценти от дизайна

Дизайнът на LG G Flex го прави различен от всичко, което сме виждали на пазара до момента и ще забележите, че погледите по улицата все по-често ще се обръщат към вас. Извивката не е толкова силна, но лесно привлича вниманието, до голяма степен и заради огромния дисплей.

Цялата предна част на телефона е заета от 6-инчовия му екран и тъй като бутоните са софтуерни, фронтално се отличават още само предната камера, няколкото сензора до нея (светлинен диод, сензори за близост и околната осветеност), решетката на слушалката и логото на LG под дисплея. Отляво е слотът за microSIM картата, който се изважда с игла, отдясно няма нищо, отдолу е първият микрофон, microUSB портът и 3.5 мм жак, а отгоре единствено вторият микрофон за шумопотискане.

Най-интересната част от визията на G Flex, разбира се, след извивката, е задният му панел. Там са събрани основната камера, заобиколена от LED светкавицата и инфрачервения порт, както и бутоните за включване и контрол силата на звука. Да, схемата е добре позната от LG G2 – разположението на тези бутони действително е необичайно, но когато държите апарата в ръка, показалецът ви всъщност попада тъкмо върху тези бутони и особено при разговор е изключително удобно да регулирате силата на звука. За съжаление камерата е твърде близо и винаги имам чувството, че ще оставя отпечатък върху нея, а често и се получава точно така.

Бутонът за включване всъщност е скрил и още един диод, който свети в различни цветове, докато говорите, при получен имейл и т.н. Идеята е странна, защото така имате сигнал както с предната, така и със задната подсветка и ако искате просто да обърнете апарата, за да не виждате известия – няма да стане. Всъщност има решение – в настройките можете да посочите при кои събития да премигва предният и при кои задният диод.

Също отзад, в долната дясна част, е единственият високоговорител на телефона.

Въпреки необичайната суматоха дотук, гърбът на LG G Flex всъщност е по-интересен с друго – със “самолекуващото се” покритие, което корейците са положили отгоре му. Според производителя то предпазва смартфона от леки драскотини, които след няколко минути изчезват.

Действително носих G Flex в джоба с ключ за кола и дребни монети и нищо не успя да му нанесе щети. Отдавам това най-вече на очевидно устойчивата му пластмаса, но не и на слоя, който би трябвало да поправя щети. Реших да направя две малки драскотини с остър предмет върху гърба на G Flex, които няколко часа по-късно изглеждат сякаш леко по-“приглушени”, но не и напълно изчезнали.

Другата интересна черта за LG G Flex е доста гъвкавото му и устойчиво тяло, което може да издържи сериозен натиск и повърхността на дисплея му да се изравни с бюрото, без да се счупи. Това е полезно най-вече при носене на апарата в задния джоб – не само ще пасне идеално, но и няма да се притеснявате да сядате с него.

Под чертата за външния вид и устойчивостта на LG G Flex – това действително е едно от най-атрактивно изглеждащите устройства, достигали до пазара напоследък. Личи усилието на корейците да намалят белезите по корпуса от по-продължителна работа с телефона, но имайте едно наум – в покритието няма нищо магическо и по-сериозни щети не могат да бъдат заличени. Въпреки това пластмасовото тяло е по-неподатливо на драскотини от алтернативите със стъклен или алуминиев корпус, а ако сте свикнали да носите телефона в задния си джоб – с G Flex ще улучите шестицата, стига да се побере там.

Дисплеят отстъпва пред конкуренцията

Дисплеят на LG G Flex е с една идея по-студени нюанси от този на Galaxy Note III, яркостта му е по-слаба и въпреки че не е чак пикселизирана – картината на G Flex видимо отстъпва от тази при модела на Samsung по отношение на детайл.

Последното е единственият по-сериозен минус, тъй като при цветовете можем да приемем, че е въпрос на вкус как точно ще бъдат представени върху дисплея, пък и Super AMOLED панелът на Note III е няколко степени над естествените нюанси.

G Flex обаче е по-голям (цели 6 инча), а резолюцията му е по-ниска – 720р HD. Така гъстотата на пикселите – факторът, отговорен за детайлната картина, тук е едва около 245 ppi, докато при хай-енд смартфоните от 2013 г. масово се използва 1080p Full HD резолюция и някои постигат над 450 ppi.

Ако намалите яркостта на дисплея, върху него сякаш се появява фин сивеещ слой

LG G Flex има никак нелош дисплей. Основното му предимство е огромният диагонал от 6 инча, което носи купища предимства за т.нар. пауър юзъри. Повече място за четене на любимите сайтове, повече място за мултитаскинг, повече място за игра. Гледането на видео обаче е стихията на извития OLED дисплей, тъй като дъговидната му форма осигурява по-малко отблясъци и въпреки че не може съвсем да ни обгърне в обещаваното киноизживяване, ефектът е приятен.

Мнозина определят екрана на G Flex като слабото му звено и то не само заради резолюцията. На места ще прочетете, че дисплеят изглежда като вестник - сив и дори с текстура като на рециклирана хартия. Истина е, поне донякъде. Точно този фин сив слой се появява, ако намалите яркостта на G Flex - изглежда за да се пести енергия и може би за да е по-щадящ към очите при липса на друга светлина в помещението. Ако обаче яркостта е увеличена - този ефект изчезва и фонът е кристално бял. 

Дисплеят на LG G Flex (вляво) до този на Samsung Galaxy Note III - 720p срещу 1080p резолюция

Накратко за дисплея – уникална форма, качествено изображение, отличен ъгъл на видимост и удобен за гледане на видео и игри, но със сигурност по-надолу от топ екраните, които днес можем да открием в други смартфони на пазара.

Android през погледа на LG

Интерфейсът на LG G Flex е една идея по-различен от този в досегашните смартфони на компанията – сякаш цветовете вече не се бият, а иконките не са толкова шарени. Това всъщност е специалната тема Flex, която LG са създали за извития си смартфон.

Интересните детайли за интерфейса започват от заключения екран, който представлява красива морска гледка, преминаваща в безкрайно синьо небе, ако вдигнете телефона нагоре. Съответно когато понечите да отключите дисплея с движение на палеца през него – ефектът е различен в зависимост от мястото, където докосвате картината. Нощем гледката е на лунен пейзаж над водата. Общо взето дребен детайл от интерфейса, който, ако не засичаше постоянно, щеше да е приятен за ползване.

Иначе добавка, практична при толкова голям екран, е мултитаскинг режимът Dual windows, който се активира със задържане на бутона Назад. При него имате опция да отворите две приложения върху дисплея и да регулирате кое колко голяма част от него заема. Например в единия край можете да си пуснете видео от YouTube, а в другия да пишете в Hangouts с приятели. Да, точно като функцията на Samsung Galaxy Note III. Също може да зададете линкове да се отварят по този начин, без да губите от поглед приложението, в което сте попаднали на тях (т.нар. Split view).

Огромният екран събира по 5 иконки на ред, а в основата могат да се сгъчкат цели 6 шорткъта + решетката за достъп до приложенията

При LG G2 дебютира иновативният мултитаскинг похват с името Slide aside, при който с избутване наляво с три пръста можете да минимизирате до три приложения, които са достъпни по същия начин – с изтегляне с три пръста отляво-надясно.

LG се гордеят с възможността да разделите екрана на две приложения, а след това върху тях да отворите и още два уиджета с т.нар. QSlide Apps. Последните са списък избрани приложения, достъпни и от лентата с известия, като можете да рагулирате и размера, и прозрачността им. Така можете да минете на ново ниво мултитаскинг, което обаче ми се струва пълна лудост и по-скоро затрудняващо, отколкото разрешаващо някакъв проблем. Е, все пак и това е възможно.

И при LG G Flex потребителят получава опция сам да избере как да изглеждат бутоните на Android в основата на дисплея. LG предлага различни конфигурации между 3 и 4 бутона, включително бърз достъп до приложението за бележки върху екрана QuickMemo, както и нещо интересно – бутон за сваляне на лентата с известия. И докато последното беше безмислено при G2, при гигантския Flex може да се окаже ценна възможност – ако не я достигате или не ви е удобно да сваляте лентата с известия с палец отгоре, можете да го направите с докосване на бутона в основата на екрана.

Иначе сред останалите функционалности, с които LG са надградили стандартния Android, се открояват още екстри, познати от Samsung и серията им Galaxy. LG G Flex може да следи погледа ви и ако гледате към дисплея, четейки нещо, той никога няма да угасне. Видео, от което отделите за миг поглед, ще спре автоматично на пауза, или пък за целта можете просто да обърнете телефона с дисплея надолу. Отговор с поднасяне на слушалката към ухото също е възможност.

Освен всичко това 6-инчовият G Flex предлага и някои възможности за улесняване работата с големия екран. Става въпрос за клавиатурата при набиране на номер или позицията на бутоните под екрана например – можете да ги изтеглите вляво или вдясно, за да са по-лесно достъпни само с палец.

В настройките има опция да посочите приложенията, в които искате софтуерните бутони да се скриват, а изтеглянето им става с движение на пръста отдолу нагоре по екрана.

Камерата е на ниво

Камерата на LG G Flex е сходна с тази на флагмана LG G2, но има една основна разлика – тук липсва оптична стабилизация на изображението, която е изключителнно ценна екстра. Без нея огънатият телефон няма на какво да разчита за обиране на вибрациите при снимки, а това оказва влияние, особено при видеозапис.

Иначе качеството на кадрите е на добро ниво – 13-мегапикселовият сензор се справя отлично, а има и цял куп екстри.

Audio Zoom е една от познатите от G2 възможности за фокусиране върху определен източник на звук в кадъра при запис на видео – например ако искате да акцентирате върху конкретен човек в група. Освен това G Flex записва видео с Ultra HD резолюция (3840x2160 пиксела), каквито записи ви предлагам да видите от концерта на Armin van Buuren. Последната добавка тепърва ще навлиза при смартфоните и един от малкото предлагащия днес модели е Galaxy Note III.

Ultra HD видеозаписът при тежки условия като тъмна концертна зала се оказа съвсем приемлив - не перфектен, но много добър. Сериозен плюс е и добрият звук към записа, който при подобни концерти най-често се записва от смартфоните като пращене и трудно може да се разпознае песента. Изключение правят устройства като някои модели Nokia Lumia и HTC One. 

За съжаление липсата на OIS се усеща най-вече тъкмо тук - при видеозапис и снимки на тъмно. 

13 МР кадри са при съотношение на страните 4:3 (4160х3120), а ако предпочитате като мен 16:9, ще трябва да слезете на 10 МР резолюция (4160х2340).

Мощност и батерия за отличен

LG G Flex използва чипсета Snapdragon 800 с четириядрен процесор на 2.26 GHz и графичен чип Adreno 330. Оперативната памет е 2 GB и въпреки че Note III например предлага 3 GB, гъвкавият G Flex не дава и признак на задъхване – нито някъде из менютата, нито при игра на Asphalt 8 или ползване на различните режими за мултитаскинг.

Смартфонът идва с 32 GB вградена памет и не предлага слот за microSD, но като алтернатива можете да ползвате някоя от безбройните облачни услуги, където да съхранявате снимки и документи например. 

Батерията е друг много важен акцент от профила на LG G Flex. Капацитетът й е цели 3500 mAh, а формата леко извита, за да следва дисплея и дори се огъва заедно с целия корпус.

Освен тези свойства, по-важно е да отбележа, че G Flex е смартфоните от висок клас, предлагащи един от най-задоволителните резултати по отношение живота на батерията. Денонощие и половина без ограничения в ползването беше най-честото постижение на апарата.

LG G Flex – нова ера или кратък преход?

Впечатляващо устройство пред предизвикателството да намери своите фенове

LG G Flex е свидетелство за развитието на технологиите, за постигане на немислимото преди години. G Flex излиза на световния пазар бързо след официалната си премиера и сякаш твърде скоро, за да имат време потребителите да разберат, захаресват и поискат смартфон с този чудноват дизайн.

LG е изправена пред тежката задача да проправи път на този нов тип устройства и да обясни на потребителите кому е нужен дъговидният дисплей. Или може би G Flex ще си остане просто показно за технологичните способности на корейския гигант и ще бъде само прелюдия към следващата ера на истински гъвкавите мобилни устройства.

Под чертата – LG G Flex е един от най-нестандартните смартфони, които бихте могли да притежавате днес, има прилична камера и батерия, супермощен процесор и готов за забавления гигантски дисплей. Към слабите му страни се числи сравнително ниската резолюция на екрана, липсата на оптична стабилизация и “самолекуващото се” покритие на задния панел, което може би ще се окаже просто по-устойчив на драскотини слой. 

LG G Flex вече се продава неофициално у нас на доста солидни цени между 1200 и 1400 лв., но се очаква да го видим при операторите към края на февруари, така че - ако сте му хвърлили око, задръжте топката.