Дизайнът на Galaxy Z Fold7 наистина е впечатляващ и това ще го каже всеки, който види телефона за първи път на живо. Бидейки най-популярните сгъваеми модели (в Европа) вече няколко години, смартфоните на Samsung ни научиха просто да приемаме дебелата и тромава форма, особено при Fold.
В последно време обаче китайските брандове като Huawei, Oppo и Honor започнаха сериозно да засенчват корейците и ето че те най-после реагираха. Galaxy Z Fold7 е осезаемо, ама наистина осезаемо по-тънък и лек от своя предшественик. В затворено положение апаратът може да мине за абсолютно стандартен по размери несгъваем смартфон, а когато го отворите и видите профил от 4.2 мм - реакцията е уау.
Разбира се, не бих акцентирал върху тънкия и лек корпус просто, за да отчетем, че Samsung са се включили в състезанието с китайските брандове. Идеята тук е, че Galaxy Z Fold наистина имаше нужда от такова изтъняване, за да стане по-удобен за използване и носене телефон.
Остава да се надяваме, че всички подобрения, за които Samsung говорят отвън и вътре в телефона наистина ще гарантират безупречната му работа за няколко години напред.
За мен е добре дошло и новото съотношение на страните на външния дисплей, който е една идея по-голям и най-вече - малко по-широк. Все още е доста по-тесен от стандартен телефон и понякога имам усещането, че държа дистанционното за телевизора, но пък външният екран е станал по-удобен за писане и нещата върху него изглеждат по-приемливо. И не знам дали имам нужда той да става още по-широк и да прилича на дисплея в несгъваем модел, защото идеята е, че тук имаме основния разгъващ се екран, а външният се ползва най-вече в движение и при по-бързи задачи.
Колкото до основния дисплей - той все още има гънка по средата. Може би една идея по-трудно забележима и по-малко осезаема при преминаване с пръст отгоре, но все така я има. Сгъваемият дисплей обаче трябва да е по-здрав от този във Fold6, което е ценно подобрение. А липсата на S Pen тази година вероятно ще засегне някои фенове, но генерално явно Samsung са си направили проучването и са преценили, че няма критична маса потребители, които използват стилуса, за да реши да остави поддръжката му. Имайки предвид, че моят S Pen на Galaxy S25 Ultra последно е изваждан преди два месеца и то по погрешка - не бих съдил за решението.
За големия разгъващ се дисплей на Galaxy Z Fold7 обаче ще кажа, че е истинска благодат, когато имате повече време, седнали сте спокойно в някое кафене и искате просто да прочетете какво се случва със скандалните новини от България или да си догледате подкаста в YouTube. Всичко се случва по-приятно върху площта на 8 инча и колкото и да чета коментари, че сгъваемите смартфони са безсмислени - това удобство от компактния таблет, който се прибира в джоба ми, е несравнимо.
При камерите приветствам ъпгрейда на основната до 200 МР сензор, какъвто имаме и при Galaxy S25 Ultra. Истината е, че Galaxy Z Fold7 снима чудесно с всичките си камери и единственото, което ми липсва, е по-сериозният оптичен зуум. S25 Ultra има специална камера за 5х приближение без загуба, докато тук такава липсва. Освен това е крайно време Samsung да вдигне резолюцията на всички сензори, не само основния. Ако обаче не държите на суперзуум - изобщо няма да си помислите, че камерата на Fold7 е по-слаба от тази на другите стандартни флагмани. Така или иначе - тук има до 30 пъти цифрово приближение, като поне до 10х е съвсем използваемо дори за пост в социалните мрежи. Видеозаписът е все така на чудесно ниво - както с основната, така и със селфи камерата. А, и като стана дума за селфи камера - най-после беше премахната 4 МР камера под сгъваемия дисплей и на нейно място дойде 10 МР стандартен сензор, изрязан в екрана. Разликата е осезаема, макар че не бих казал, че тази камера изобщо е ключова и дори бих могъл да мина без нея.
Като производителност няма нужда да се спирам на някакви подробности - имаме все още най-доброто от Qualcomm с чипсета, който всички искат да използват в смартфона си, Snapdragon 8 Elite, при това в модификация for Galaxy, което значи настроен в детайли за конкретния модел на Samsung. Моята версия е с 12 GB RAM + 256 GB памет, но има още 512 GB, а също и доста скъпо издание с 16 GB RAM + 1 TB.
Така стигам до батерията (4400 mAh), която бих определил като ахилесовата пета на Galaxy Z Fold7. Не, животът му с един заряд в никакъв случай не е отчайващо кратък - съвсем ОК е и бихте могли да изкарате един ден. Само че не и с дълго скролване из TikTok и Facebook. Усетих се, че ми се налага да зареждам телефона малко по-рано, отколкото Galaxy S25 Ultra, а това означава, че преди лягане или рано сутрин може да се наложи повторно дозареждане, така че да изляза с абсолютно пълна батерия. Определено ми се ще да видя някакъв ъпгрейд при батерията и вярвам, че до година-две такъв ще има, като Samsung може да се надява дотогава китайските марки да не са изяли твърде голямо парче от дела им.
Зареждането при 25 W също е просто архаично. Нелогично е в забързаното ни ежедневие премиум смартфон да изисква толкова време, за да се напълни без друго малката му батерия. Като цяло - по отношение на батерията и зареждането, вярвам, че Samsung можеха да превърнат дефекта в ефект, ако бяха лансирали някакъв симпатичен аксесоар за зареждане в движение - нещо като магнитна външна батерия или калъф с такава, специално за Fold7, която активно да рекламират с устройството. И дори да си приготвят официално твърдение, че моделът им издържа (да речем) 48 часа активно ползване в комплект с въпросния аксесоар.
Това са накратко първите ми впечатления от устройството. Очаквайте и дългата версия с повече подробности и снимки с камерите до няколко дни.
