На какво точно се дължи успехът на култовия персонаж не знам. Знам обаче, че всяка игра с негово участие е задължителнo да бъде изиграна. Не, точният израз е да бъде превъртяна! Да преминеш от първото до последното ниво, да убиеш боса дракон на всеки четири от тях и накрая да спасиш отвлечената принцеса.
Всъщност историята е толкова простичка. Някакъв змей отвлякъл хубавата принцеса и нашият юнак хуква да я спасява – почти като в българска народна приказка. Дали пък затова не ни е толкова присърце тази игра? Едва ли, но гениалният й замисъл е способен да те държи часове и дори денонощия (добре де, с малки почивки) пред телевизора с непрестанни опити да минеш онази част от нивото, на която вече няколко пъти „изгаряш“. И ето, че не ти е нужна кой знае каква история зад самата игра, за да й се кефиш! Защото, макар да не съм запален геймър, знам, че днешните игри разчитат много на историята. Защо? Нямам никаква представа, явно на някой му е интересно да знае подробности около героя, с който играе, или пък просто се кефи да гледа разказвателни клипчета.
Малкото игри, които съм играл досега – 4 или 5, винаги са били без претенции за гениална история зад себе си. И Super Mario беше първата такава. Геймплеят е толкова зарибяващ, че въобще не се вълнуваш от подробностите. Не, наистина не ме интересува кои са родителите на Марио. Какво още харесвам в Super Mario ли? Действието върви нонстоп, няма глупости, които да ти спират играта по никое време с някакво инфо или друго безумно клипче, няма лутане на един и същи терен – само напред, мачкаш гадовете по пътя и минаваш през най-различни и разчупени нива.
Nintendo Wii + New Super Mario Bros. = мечта!
Днес нямам телевизионна игра. Но пък миналия декември си самоподарих Nintendo Wii. Да, на 22 години и си купих игра. Защо обаче не избрах по-лачената конзола Sony PlayStation 3 ли? Ами не съм фен на игрите, фен съм на Марио и макар че на мнозина ще прозвучи странно – спрях се на Wii единствено и само заради този с червената шапка. Просто игрите с него са ексклузивни за платформата на Nintendo и нямаше начин да пропусна.
Нямате представа какво удоволствие е да разцъкаш съвременната версия New Super Mario Bros., която е нещо като осъвременен вариант на „Super Mario от едно време“ – зверски яки нива, най-неочакваните врагове и невероятни възможности за подскачане, разбиване, летене и какво ли още не. Ако имате Nintendo Wii, веднага си купете това заглавие! Аз почти го превъртях, но още се мъча на някои нива от последния свят.
Месец по-късно си взех и Super Mario Galaxy – още повече движение, повече възможности – абе 3D. Също must have за Wii.
Накрая, след всичката тая носталгия и личен култ (!) към Марио, искам да попитам и вас – беше ли част от детството ви Super Mario, прекарвахте ли часове пред телевизора с джойстик в ръка и въобще какво си спомняте от него?