Разбира се, че ще започна директно от дизайна - това е най-интересната и специална характеристика на Nothing Phone (1). Смартфонът има алуминиева рамка и стъклен гръб, който е прозрачен и излага на показ част от вътрешните компоненти на устройството. Тук всъщност няма кой знае какво да се види, освен намотката за безжичното зареждане, но като цяло това е едно от най-ефектните и вълнуващи решения за дизайна на смартфон, които съм виждал в последните години. Част от тези елементи всъщност са система от 900 диода, които присветват в различни ситуации и правят смартфона на Nothing различен от всички останали на пазара.
Тази светлинна система се нарича Glyph Interface и има специално място в настройките. Какъв е смисълът от нея ли? Има няколко предназначения. Преди всичко диодите започват да премигват в ритъма на рингтона, когато получавате входящо обаждане или известия от социалните мрежи. Предварително в системата има заредени няколко странни, но забавни мелодии, а хубавото е, че можете да заредите и собствена - например МР3 файл, като Glyph интерфейсът ще премигва в такт и с него. Има опция да зададете специални звуци за по-важните си контакти и да регулирате яркостта на светлините, а когато сте в среща например, може да активирате функцията Flip to Glyph. С нея оставеният по лице върху масата телефон няма да звъни, а ще сигнализира само със подсветката при входящи повиквания и известия. Разбира се, може и генерално да изключите Glyph, но си представям, че това би се случило, когато сте далеч от зарядното и искате да пестите максимално енергия.
Освен това светлините могат да се използват в камерата за допълваща светлина при снимки и при видеозапис, като при клипове може да мига и допълнителният червен диод, сигнализирайки, че записвате. Отделни елементи от Glyph интерфейса могат да бъдат активни и в различни други ситуации. Например при зареждане светлината при USB C порта ще индикира докъде е запълнена батерията, а когато използвате обърнатото безжично зареждане, ще светва големият ринг.
И толкова. Тези няколко ситуации са единствените приложения на Glyph интерфейса, поне на този етап. Защото смятам, че Nothing биха искали да развият идеята си и да добавят нови сценарии, в които светлините могат да се включват със смислена роля, при това още с този модел.
Иначе Nothing Phone (1) е смартфон с много близка визия до тази на iPhone, като дори размерите му се доближават до iPhone 13 Pro Max. Това означава абсолютно плосък гръб и дисплей, равни страни и внимание към детайлите, като например симетрична подредба на слота за nanoSIM карта, USB C порта и говорителя, които са центрирани в една ос. Nothing са изпипали нещата и при очертанията на дисплея, който има еднакви рамки от всичките си страни - рядко срещана гледка при моделите с Android, при които най-често брадичката е по-дебела.
И като стана дума за дисплея - Nothing Phone (1) има 6.55" OLED екран с Full HD+ резолюция за гъстота на пикселите от около 402 ppi, поддържа HDR10+ и има 120 Hz опресняване. В настройките можете да изберете 60 или 120 Hz опресняване, като във втория случай то е динамично, но не пада по-ниско от 60 Hz. Има възможност за избор на тъмна тема, по-живи или стандартни цветове, промяна цветовата температура и други. Предлага се и Always On Display, който изглежда чудесно с пикселирания шрифт, използван в целия интерфейс на Nothing Phone (1). Яркостта е около 500 нита с максимални стойности до 1200 нита. С актуалния софтуер обаче Nothing ограничава пиковата яркост до 700 нита, което вероятно е с цел пестене на енергия, но в слънчев ден ми се искаше да има опция и за повече.
В екрана е интегриран скенерът за пръстови отпечатъци, който работи сравнително добре - точен е, но не е от най-бързите и това леко натежава в работата с телефона. Затова не е лоша идея да активирате и сканиращата лица технология, макар и да не е толкова сигурна. Тя разчита на предната 16 МР камера, изрязана в горния ляв ъгъл на дисплея, която между другото не прави и лоши селфита.
Основната камера на Nothing Phone (1) е двойна. Няма почти безполезните дълбочинен или отделен макро сензор, защото идеята е била да не включва нищо излишно - също като при iPhone. Налице е 50 МР основен сензор Sony IMX766 с размер 1/1.56" и 1 µm за отделните пиксели, има бленда на обектива f/1.88 и оптична и електронна стабилизация. Втората камера е отново 50 МР, но със сензор Samsung JN1 и с по-широк обхват от 114 градуса, което е по-малко от повечето ултрашироки камери. Тя има автофокус и поддържа макро снимки от 4 см разстояние до обекта, като няма OIS, но електронната стабилизация работи и тук. Камера за оптично приближение няма, така че не бих ползвал повече от 2 пъти цифров зуум, но максимумът е 20-кратен.
Приветствам идеята на Nothing да не обсипват телефона си с глуповати и малко полезни камери, а да се фокусират върху най-смислените и да ги направят максимално добри. Nothing Phone (1) снима доста добре, има богат избор от режими и настройки, но резултатите с него не могат да си съперничат с тези на премиум моделите. Като за класа на апарата обаче компанията е направила оптималното. Видеозаписът също е приличен и добре стабилизиран, като се поддържа до 4K при 30 к/с с основната, но само Full HD при 30 к/с с предната камера.
Конфигурацията на Nothing Phone (1) се базира на 6-нанометровия чипсет Snapdragon 778G+, който има и 5G модем. Добрата новина е, че смартфонът вече работи в 5G мрежите на българските оператори и се поддържа и VoLTE. Чипсетът е от среден клас, така че не предлага най-високата производителност на пазара, но бих заложил на него, ако избирам модел извън премиум сегмента. А Nothing Phone (1) струва под 1000 лв., така че конфигурацията е съвсем адекватна. Налице са версии с 8 и 12 GB LPDDR5 RAM и със 128 или 256 GB вградена памет от типа UFS 3.1. С всичко това телефонът се представя доста добре и се справя със съвременните игри и приложения. Тук-там може да усетите забавяне, като например при преминаване между различните режими в камерата, но цялостно оценката е положителна. Слот за microSD карти няма, а този за nanoSIM може да събере две карти.
За бързодействието на апарата със сигурност спомага и чистият софтуер, който Nothing използва. Това е съвсем леко модифицирана версия на Android 12, която е покрита от т.нар. Nothing OS. Промените са например в специалния шрифт, уиджетите, големите папки на хоумскрийна и контролния център с бързите настройки, който изглежда малко по-странно от обичайното, но се свиква. Смартфонът разчита на приложенията на Google и затова няма да откриете дублиращи се, както при повечето андроиди. По-специални са само приложението за запис на глас и това за камерата. Тук има приятни новини от Nothing, които обещават три ъпдейта на Android версията и четири години ъпдейти по сигурността - това би била една от най-добрите поддръжки за платформата, но, разбира се, тепърва предстои да проследим как компанията ще се отнесе към ъпдейтите и колко бързо ще ги осигурява. За Android 13 вече чухме, че няма да се появи много скоро и се очаква едва през 2023 г.
Батерията е с капацитет 4500 mAh, което е прилично, макар и не впечатляващо. При мен Nothing Phone (1) изкарваше ден-ден и половина без ограничения и със 120 Hz опресняване на дисплея. Съвсем приемлив резултат. Поддържа се 33 W зареждане, което запълва батерията до 50% за половин час и догоре за около час и десет минути. Зарядното ще трябва да си вземете допълнително, тъй като в комплекта има само USB C към USB C кабел.
Една от най-интересните екстри в този телефон е безжичното зареждане, което иначе почти не напуска премиум сегмента, а тук се предлага в модел с цена около 1000 лв. То е до 15 W, а освен това има и 5 W обърнато безжично зареждане, с което можете да зареждате например слушалки, поставяйки ги върху гърба на Nothing Phone (1).
Налице са стерео високоговорители, които звучат приятно и имат добра сила, макар и да не са съвсем балансирани. Със сигурност не бихте се оплакали от тях при гейминг или гледане на видео в YouTube, но за сериали и филми бих разчитал на слушалки. Безжични, тъй като 3.5 мм жак липсва.
Това беше моето ревю на Nothing Phone (1) - един от най-интересните смартфони за ревю в последно време, без това да означава най-добрият. Апаратът не се бори да бъде черешката на тортата - нито като камера, нито като батерия или процесор. Той обаче е отлично балансиран модел от високия среден клас, а Glyph интерфейсът е ефектна добавка, която го прави уникален и още по-вълнуващ за използване. Харесва ми почти чистият Android с обещание за дълга поддръжка, както и стегнатият дизайн, взаимстван от iPhone. Иска ми се софтуерът да позволи на екрана да става по-ярък при нужда, а по-сериозна липса за мен е високата защита от вода. Разбира се, надявам се Nothing да развива светлинните ефекти и да намира допълнителни приложения за тях, тъй като тъкмо те са акцентът тук и нещото, което ме накара да съм толкова развълнуван за първия смартфон на този млад бранд.
