Срещата на българската група, представена от Алекс, Дани и моя милост, беше в 5 сутринта на терминал 2 на Летище София. Тръгването рано сутринта, дългият повече от 10 часа полет и хапчетата мелатонин на Алекс изпратиха пътуването в мъгливата зона между съня и реалността. Единственото, което успя да ме размърда и разсъни беше прелитането ни над Грандландия - впечатляваща шир от замръзнали снежни планини, каквито не бях виждал никога досега.
Когато по обяд на следващия ден пристигнахме в Сан Франциско, нямахме време да мислим за умората. Адреналинът, както винаги, си каза думата и ни даде сили след бърз душ да се запътим към първото ключово събитие от програмата ни. Т.нар. Capture session беше възможността да се запознаем с новите смартфони Galaxy S24 за първи път и да заснемем необходимото ни съдържание. Samsung бяха организирали голяма зала в съседния хотел, като имаше цветно оформени кътове, както и доста служители, които да ни обяснят в детайли за различните функции на устройствата и най-вече - Galaxy AI.
Вече ви разказах за новите модели, така че тук няма да се спирам толкова на спецификациите. А и в момента използвам Galaxy S24 Ultra като личен телефон, така че скоро ще ви предложа детайлно ревю с повече лични впечатления.
Следващият ден започна с голямото събитие Unpacked, което се проведе в SAP Center в Сан Хосе. Това е спортна зала, предназначена за хокей и други спортове, но също за концерти и събития. Дом е на хокейния отбор San Jose Sharks, а през май там ще бъде и Джъстин Тимбърлейк с новото си турне. След бърза регистрация и проверка на багажа влязохме на събитието и въпреки че съм бил на стотици събития по целия свят, все пак го имаше онзи вътрешен момент "уау". Презентацията започна с впечатляващи визуализации, които сякаш хвърчаха из цялата зала, докато на сцената представители на Samsung и партньорите им от Google разказваха за всичко ново и важно, което трябва да знаем за Galaxy S24.
Преди и след събитието се оказа, че на Unpacked-а има и друга звезда освен смартфоните Galaxy S24 и това беше Александра, която с роклята си караше всеки втори човек, с когото се разминавахме, да я снима и да иска селфи с нея - нещо, абсолютно нетипично за технологичните събития, на които съм бил досега.
И така приключи официалната част за нас с Дани, тъй като Алекс беше с друга програма и за нея предстояха други ангажименти. Ние двамата обаче се присъединихме към групата с колегите от Румъния, с някои от които така или иначе вече се познавахме, и организирахме бърз трип за вечерна разходка в Сан Франциско. Успяхме да стигнем до плажа, да се докоснем до Тихия океан и да снимаме озарения в златисти светлини мост Golden Gate. Следващите дни също прекарахме в големия град, тъй като в Сан Хосе нямаше твърде много живот и активности, които да изкушат туристическия ни дух.
За мен най-вълнуващите спомени са свързани със сутрешната ни разходка до Golden Gate Bridge и незабравимите гледки, които се разкриват от едно конкретно място от северната му страна. Цял ден с Дани следвахме разчертан маршрут, с който да видим максимално много ключови места от Сан Франциско. За изготвената програма и насоки благодарностите отиват при моето приятелче от Джърси сити, което помогна с организацията и на нашия трип. Успяхме да видим фабриката за шоколад Жирардели, извитата като змия улица Ломбард, калифорнийските морски лъвове на Pier 39, затвора Алкатрас, макар и отдалече, както и супер вълнуващите кейбъл карс. Това са малки, полуоткрити ретро трамваи, да речем, които съществуват в Сан Франциско още от края на 70-те години на 19 век и до днес са изключителна туристическа атракция, но и доста приятно средство за транспорт от точка до точка в града. А имайки предвид стръмните улици на Сан Франциско, градският транспорт беше неизбежен. За най-голямо съжаление не успяхме да се качим на самоуправляващите се автомобили Waymo, които обикаляха непрестанно напред-назад, тъй като е необходима регистрация в приложението и покана, която изисква време. Гледката от перфектно маневрираща кола без шофьор обаче спираше вниманието ни всеки път.
Имахме план да посетим баскетболна среща от NBA, която обещаваше да бъде страхотно зрелище, но се оказа, че мачът е бил отменен и се разминахме с това. Съдбата обаче си знаеше своето и ни предложи също толкова вълнуващо преживяване в малък ресторант с тайландска кухня и звезда Мишлен, в който положението беше "ядеш и ревеш" още от първото ястие на многостепенното меню, което избрахме. Там се запознахме и с една от най-усмихнатите сервитьорки, която дойде при нас, за да ни попита дали това до нас на масата е новият Galaxy S24 Ultra. Оказа се, че тя е абсолютен гийк и е добре запозната с пазара на смартфони, а преди да си поръча ново устройство проучвала месеци наред, гледайки ревюта в YouTube. Използваше Galaxy Note 10+ и беше решила, че сега е моментът да мине към новия модел Ultra, който да използва поне 5-6 години.
Последния си ден прекарахме в Сан Хосе и околността, бахме тримата, пазарувахме подаръци за децата и черешката на тортата - рибният ресторант, в който най-после успяхме да опитаме емблематичния лобстър рол.
Накрая дойде време и за обратния полет към Европа. Калифорния ни изпрати с малко стрес заради закъсняващия с повече от половин час шофьор, но и с полупразен самолет, който позволи на всеки от нас да легне на три седалки и ако не да се почувства като в бизнес класа, то поне удобно да сънува, че пътува в нея.
Под чертата пътешествието до Калифорния за мен беше изключително вълнуващо, независимо че беше четвъртият ми полет до САЩ. Огромните мащаби и безкрайният списък възможности за забавление са факт, но и нещо, което предлагат много други държави. Сан Франциско обаче някак успя да ни накара да се почувстваме като нещо повече от туристи. А това не се случва много често, когато си на повече от 10 000 км от дома.
И така, очаквайте скоро подробности за Galaxy S24 Ultra и останалите модели в серията, както и моите впечатления от Galaxy AI и ежедневните ситуации, в които тези екстри биха могли да бъдат най-полезни.
