Разбира се, както всяко пътуване, това не биваше да остава без добро подкрепление за снимки и клипове. Веднага се сетих за Huawei P60 Pro, който при първоначалните ми тестове ме спечели с новата си телефото камера. Тя е със супер висока светлочувствителност и една от малкото камери за зуум, които си струва да се използват за нощни снимки. От българския офис на Huawei харесаха идеята ми и бяха така любезни да оборудват и мен, и Валя с по един P60 Pro.
Така започна нашият музикално-фотографски XMAGE трип до Милано.
За камерата на Huawei P60 Pro накратко:
48 MP Ultra Lightning камера (f/1.4 ~ f/4.0, OIS)
48 MP Ultra Lightning телефото камера (f/2.1, OIS)
13 MP ултраширокоъгълна камера (f/2.2)
В детайли:
Основната камера на Huawei P60 Pro залага на 48 МР RYYB сензор с размер 1/1.43", който използва технология за обединяване на 4 пиксела в 1. Най-интересното тук обаче е, че обективът има променлива бленда с физически движещи се елементи, подобно на цифровите фотопарати. Тя е със стойност от f/1.4 и f/4.0, като помежду им има 10 степени. В ръчен режим затворът на блендата може да бъде прецизно регулиран, с което променяте количеството пропускана светлина към сензора. Това е полезно не само за осветеността на кадъра, но и за ефекта боке - колкото по-отворена бленда, толкова по-размазан фон и обратно. Обективът има и оптична стабилизация.
Втората камера за мен е най-интересна, независимо че не предлага впечатляващата променлива бленда на основната. Тя е отново 48 МР, има OIS и бленда f/2.1. Толкова широка бленда е нещото, което мисля, че не сме виждали при телефото камера. Това означава, че въпросната камера, която между другото служи за 3.5-кратно оптично приближение, може да се използва не само през деня, но и за качествени нощни снимки, както ще видите и в този материал.
Третата камера е по-скоро стандартна ултраширока камера с 13 МР резолюция, бленда f/2.2 и 13 мм еквивалент, като има автофокус и може да служи за макро снимки, ако това е интересно за вас.
Пътуването започна с доста ранен полет, което за мнозина е сред минусите на лоукост компаниите, но за нас беше супер, защото означаваше пълен ден възможност за разходки на ново място. Пътят от летището на Бергамо, където каца самолетът, до Милано мина бързо и след около час слязохме на Централната гара, леко в периферията на града. От този момент започна нашето ходене пеша, като през всеки от трите дни навъртахме по над 20 километра. Това, разбира се, е най-добрият начин да опознаеш града, но за мен винаги е приятно да се кача и в градския транспорт, така че направихме две обиколки и с метрото. А то се оказа доста сходно с това в Барселона - и като билетна система и таксуване, и като ориентиране.
Милано прави впечатление с отношението, което хората имат към облеклото си - определено един от градовете с най-много елегантно облечени човека на глава от населението. Това беше причината и понякога да вадя тайно телефона, за да направя някоя столкърска снимка на минувачите. От друга страна на очи се набиват и многото неподдържани части на града, неокосената трева, мръсотията по улиците.
Има няколко забележителности, които си заслужава да видите и бих казал, че 3 дни са OK за града, освен ако не планирате галерии и музеи. Миланската катедрала, разбира се, ми беше първа в списъка, понеже е и първото, за което се сещам, когато чуя Милано. Не, не се качихме на покрива ѝ, температурата и долу беше 35 градуса. Разположената точно до нея галерия на Виктор Емануил, което всъщност е търговски център с впечатляваща архитектура, се оказа също гореща точка за снимки и беше голям късмет, че първия път минахме през нея рано сутринта и нямаше почти никого.
Първия ден посветихме на италианската кухня, само за да се убедя в това, което знаех още от пътуванията ми до Рим - в България сме я усвоили доста добре. Затова в следващите дни продължихме с други вкусове, включително азиатски, които винаги предпочитам, когато съм някъде в Западна Европа - у нас за съжаление все още има твърде малко места, на които можеш да опиташ нещо автентично японско или корейско, без да е поднесено в супер луксозна опаковка.
Бяхме избрали апартамента си с красива малка тераса, която използвахме за кафе и бързи закуски с кроасани и други вкусотии от кварталната пекарна. В едно от тези мини пиршества включихме и фокача с домати и онази специална комбинация от риба тон, шамфъстък и лимон, която открихме в супермаркета, след като първия ден опитахме в малко италианско ресторантче. Наистина страхотен вкус, който ще опитам да открия и в България, а ако не - ще го забъркам у дома.
Преминахме транзит през замъка Сфорцеско и не успях да го оценя, нито прашния парк зад него. Доста по-приятна беше разходката до т.нар. Вертикална гора - две нови жилищни сгради, които нямат тераса без буйна растителност - разбирайте дървета и храсти. Изглеждат впечатляващо и някак ми се прииска airbnb-то ни да беше там. Наоколо са необостъргачите на Милано, както и приятна нова паркова част с една от най-хубавите детски площадки, които съм виждал.
Разходката от спирката на метрото до въпросната Вертикална гора не отнема много време, така че успяхме да се възползваме от билетната система, при която билетът важи час и половина и се върнахме със същия. От друга страна целият град, дори по-старите жилищни сгради, са обсипани с подобни зелени оазиси от необуздани храсти, което предполагам е с цел да спаси хората от жегите. Във всеки случай - изглежда приятно.
Много туристи привлича и онази западна част от Милано, в която минават канали, аха да ви подлъжат, че сте в една по-евтина версия на Венеция. Въпросният район Навили е обсипан с барчета и заведения за хранене, но също и с хора. Тълпи от хора. Все пак можете да откриете няколко добри точки за красиви снимки, особено за тест на нощния режим на смартфона си, както направих аз.
Нощните кадри всъщност бяха основна моя цел при разходките след следобедните сиести, като последната вечер минахме и през Миланската катедрала, за да я видим след залез.
Всичко това обаче беше само гарнитурата за нашето пътуване, в което основният акцент беше концертът. И докато в България моето лично проучване показа, че 1 на всеки 30 човека знае коя е Rosalía, то в Италия въпросната изглежда е суперзвезда. За първи път виждам подобна опашка за концерт, виеща се близо 2 километра (да, проверих в Google Maps!) и само стигането до края ѝ, за да се наредим на нея, беше приключение. Rosalía имаше няколко подгряващи изпълнителни, които до нашето влизане на терена вече бяха започнали. Една от тях, която имаше и най-дългата част, беше Tinashe - доста популярно име, поне в моя Spotify. Разочароващото беше, че трябваше да чакаме доста, доста време след последния подгряващ изпълнител, като за момент бях готов да си тръгна преди да е дошла дамата от Каталуния.
След 22:00 часа̀ най-после пристигна и Motomami-то и още с първата си фраза на микрофона ме върна към живота. Сцената ми се стори доста семпла, независимо че отне доста време да бъде изградена. Това, което се случи на нея обаче, беше изключително. Не само заради големия глас, който според Валя (завършила НМА) нямаше нито един грешен тон, но и заради хореографията, нестандартните начини за заснемане и стрийм към видеостените, а и цялостното излъчване на Rosalía.
Бяхме сравнително напред, но 3.5-кратният оптичен зуум на Huawei P60 Pro ми свърши добра работа, за да успея да уловя някои моменти отблизо. Изпълнителката не беше особено кооперативна и не спираше на едно място, но успях да направя някои добри кадри с основната и зуум камерата в автоматичен режим.
След концерта отново повървяхме доста пеша, независимо че почти не ни бяха останали крака. Хареса ми, че дори по-далеч от централната част на града, той все така беше доста жив и около уличните барове имаше големи групи хора.
Това бяха впечатленията ми от Милано на база три дни, прекарани по улиците на града, и уловени от камерата на Huawei P60 Pro. Със сигурност е подходяща дестинация, ако търсите с какво да запълните уикенд или можете да съчетаете с по-значим повод, както в нашия случай. Два дни са достатъчни да разгледате по-интересните части от града, а освен това храната е вкусна и джелатото с приятна кремообразна структура - сякаш има друг избор в тази жега. За мен обаче Милано се представи като супер туристически град и ми беше трудно да уловя собствения му дух.
Всички снимки по-горе + още общо 125 кадъра от пътуването можете да изтеглите в пълен размер от този линк.
А ако вие имате смартфон Huawei, независимо кой модел, можете да качите заснета с него снимка в социалните мрежи (Facebook или Instagram), да я маркирате с хаштаг #HuaweiXMAGEBG и да участвате в конкурса "HUAWEI XMAGE 2023 в България" за спечелването на чисто нов Huawei P60 Pro. Крайният срок за участие е 15 август 2023 г. до 00.00 ч., а победителят ще бъде обявен на 1 септември 2023 г. Пълните условия - цък.
